яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
Показване на 1-5 от 378.
Новият разузнавателен дрон в България излита от Пловдив
Откъде излита новият български военен разузнавателен дрон "Терес"? От лабораториите на Техническия университет – филиал Пловдив. Умовете на най-добрите учени, преподаватели, докторанти и дори студенти от висшето учебно заведение са в основата на новото разузнавателно средство на българската армия. Според доцент д-р инж. Християн Панайотов (заместник директор на Техническия университет – филиал Пловдив) е логично точно в Пловдив да бъде създаден новият безпилотен самолет.
"Защото Пловдив има близо 60-годишна традиция в разработването и производството на военни безпилотни летателни апарати и ние продължаваме тази дейност. През последните десетина години създавахме реактивните мишени, а производството им бе във фирмата "Телесис", чийто управител е нашият колега главен асистент д-р Стоян Аврамов. Точно той формулира задачата: можем ли на базата на опита в нашата катедра "Транспортна и авиационна техника и технологии" да разработим безпилотен самолет от тактически тип за наблюдение и разузнаване. Отговорът ни беше: можем."
Качествата на "Терес"
Българският разузнавателен дрон по нищо не отстъпва на подобните летателни апарати, произведени в САЩ, Европа, Израел, Китай, Иран. Новият безпилотник има продължителност на полета до 5 часа, може да достигне височина 4500 метра, тежи около 50 кг., има разпереност на крилете 4 метра, снабден е с оборудване за наблюдение на земната и морската повърхност във видимия, инфрачервения и радио-дипазон. Двигателят е бензинов. Може да облита площ с радиус над 100 километра.
Стойността на сделката между Министерството на отбраната и сдружението на компаниите "Телесис" и "Контракс" е около 9 млн. лева без ДДС, като целта е за тези пари да се разработят и произведат общо 6 машини и наземни станции за управление и оборудване.
И все пак дали изборът на "Терес" не е емоционален, защото той е български? Доцент д-р Християн Панайотов дава категоричен отговор и на този въпрос: "Има достатъчно достъпна информация за сравнение. Заявката на Министерството на отбраната е направена чрез обществена поръчка. Параметрите на безпилотния самолет са публикувани, те не са секретни. Като съотношение цена/качество "Терес" е конкурентен, защото именно той спечели търга. Нещо повече, той бе приет без забележки и вече е на въоръжение. С една дума "Терес" е конкурентен. Той е избран не по емоционални съображения, защото е произведен от български фирми и разработен от български учени и специалисти.
Избран е, защото най-добре отговаря на нуждите на армията ни. "Терес" отговаря на изискванията и има най-добра цена." "Кръстникът" му е гл. ас. Стоян Аврамов. Терес е името на тракийски цар, но е и съкращение /от английски език/ - TElesys REeconnaissance and Surveillance , което в превод означава Телесис , разузнаване и наблюдение.
Накъде ще се развиват
Ако имаме възможност да вложим в безпилотните летателни апарати най-съвременни и доста скъпи сензори като камери, инфрачервени сензори, радари, радиоапаратура, навигационна апаратура, тогава ще имаме най-доброто в света. Но зависи от възможността на армията ни да задели толкова средства. Обикновено този тип скъпо оборудване могат да си го позволят богатите държави. Има обаче и ограничения при доставката на тези скъпи части.
Така че учените ни трябва със свои сили да намират конкурентни и ефективни решения. След като голяма част от цената на един безпилотен летателен апарат се формира от стойността на вложените в него сензори излиза, че държавите, които отделят повече средства винаги ще са по-напред.
Войната в Украйна обаче промени това схващане. България вече не изостава в съвременното дроностроене, защото все повече от висшите технологии стават ценово достъпни. Това, което виждаме в Украйна е, че с технологии, които са буквално ширпотреба, могат да се постигнат повече резултати, отколкото с утвърдените фирми, производители на военна техника. Виждаме, че в един момент военната продукция на тези утвърдени фирми се оказва неактуална, неадекватна на изискванията на съвременна война. Така че нищо не е загубено и не е "закон", че ако нямаме парите на по-богатите, няма да можем да постигнем висока бойна способност. България има учени, които са достатъчно запознати с технологиите на безпилотниците. Важно е държавата да ги подкрепя, за да реализират таланта си.
Може ли "Терес" да се използва за други цели
Отговорът на доцент д-р инж. Християн Панайотов е: "Да, разбира се. "Терес" има двойно предназначение – ако може да се използва за разузнаване и наблюдение, спокойно може да се ползва за търсене и спасяване. В момента е популярно да се закупува услуга, а не скъпа техника. Ако не използваш често безпилотния самолет той трудно ще се изплати, ще трябват поне 5-10 години, така че по-изгодно за масовия потребител е да плаща услуга, а не продукт."
focus-news.net
Липсват кадри, образованието е приоритет, 2,2 млн. са работещите хора
Експерти очертаха ситуацията у нас в „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото" по Bulgaria ON AIR
Очаква се българският бизнес да пести над 1 млрд. лв. годишно след отпадането на разходите за превалутиране след влизането ни в Еврозоната от 1 януари 2026 г. В същото време бизнесът е изправен пред проблема с острия недостиг на кадри в редица професии.
"Очакванията на бизнеса в България са изключително позитивни. Практически имаме участие в този паричен съюз през валутния борд и обвързаността в миналото на българския лев с германската марка и към еврото. Без обаче да имаме съществените ползи, които един такъв паричен съюз дава. Най-сетне ще завършим тази пълноценна интеграция на България в европейското семейство" - това каза председателят УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев в специалния мултиплатформен проект на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото", който се излъчи на 6 октомври в ефира, уебсайтовете www.dnes.bg, www.bgonair.bg и социалните мрежи на телевизията.
Според него, след като станем част от първата валута в света, ние не заменяме наша парична единица и губейки суверенитет, а имаме наша обща валута. По думите на Радев е важно да си част от огромния пазар, в който основна валута е нашата парична единица – еврото. Той уточни пред водещата на предаването Калина Донкова, че доходите ни не зависят от това към каква организация сме се присъединили.
"Доходите ни зависят от икономическата активност, от производителността, от продуктивността на икономиката. България има висок дял на индустрия в брутния вътрешен продукт. Делът на услуги също не е нисък. Очакваме през по-добрия инвестиционен климат това да провокира инвестиции и работни места в сектори с по-висока добавена стойност. Ще има преструктуриране на икономиката", обясни председателят на УС на АИКБ и уточни, че служителите трябва да са висококвалифицирани.
България има най-интензивен ръст в увеличаване на възнагражденията, подчерта Радев и определи липсата на кадри като основен проблем. Според него част от проблема се корени в неблагоприятната демография. „В момента имаме около 2,2 млн. работещи служители в страната. Квалификацията е ключова. Поставили сме приоритет образование", завърши той.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) отчита спад на заетостта сред младите хора и нискоквалифицираните работници. Това показват и данните на НСИ за второто тримесечие на годината. "Предизвикателствата са в няколко основни посоки. Ако започнем с групата на икономическите предизвикателства, това е трендът на постоянен ръст на разходите за възнаграждения и труд, без директна връзка с производителността", коментира ръководителят "Човешки ресурси" на Kaufland България Анна Панчева. На второ място тя изтъкна демографските предизвикателства.
„Всички тенденции показват значителен недостиг в конкретни сектори и реална невъзможност на бизнеса да покрие нуждите си. Тази част е свързана с около 180 000 регистрирани безработни в момента, с безработица у нас, която е почти 2,5-3% под средната за Европа. За големите градове казва ясно, че няма безработни", обясни Панчева пред Bulgaria ON AIR.
Според нея третата група предизвикателства са географските, като допълни, че има региони, които се движат на различна скорост. По думите на Панчева при преминаването ни към Еврозоната ще се даде ход на по-голяма прозрачност и е позитивна посока.
„Нека си представим, че образованието и работодателите са двамата родители на онова, което ще се роди на изхода на образователната система. Те трябва да работят в синхрон, за да има добри резултати“, коментира ректорът на Икономическия университет - Варна проф. Евгени Станимиров в "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".
Зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет - София проф. инж. Лидия Гълъбова каза, че университетът има дългогодишни традиции по отношение на сътрудничество с индустрията. „Ние си партнираме с компании, както от България, така и със световноизвестни от почти всички сфери на индустрията", добави тя.
Според нея през последните няколко години има засилване на интереса от самия бизнес към образователните програми, които предлага Техническият университет в София. „Образованието с всеки изминал ден, по-специално висшето, задълбоча връзката между образование и бизнес организациите. Дефицитът на трудовия пазар е свързан със специфични липси на определени кадри. Това е свързано от една страна с отлива на кандидат-студентите през последните 10 години от специалности, свързани с инженерните науки“, това каза от своя страна ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова в Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".
Изкуственият интелект
"Пазарът става толкова динамичен с навлизането на изкуствения интелект", отбеляза и проф. Станимиров. "Изкуственият интелект промени динамиката. Тя е много по-бърза и трябва да търсим нови адекватни решения", съгласи се и проф. инж. Гълъбова. По думите на проф. Станимиров България се намира на последно място по иновационна активност в Европа. Той подчерта, че бюджетът трябва да се грижи за благосъстоянието на хората в държавата.
Повече от дискусията „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“ на Bulgaria ON AIR ще откриете на bgonair.bg.
Партньори на “Бъдещето: Пазарът на труда и еврото” са:
Технически университет – София, Икономически университет – Варна, Висше училище по телекомуникации и пощи, Kaufland България.
bloombergtv.bg
Очаква се българският бизнес да пести над 1 млрд. лв. годишно след отпадането на разходите за превалутиране след влизането ни в Еврозоната от 1 януари 2026 г. В същото време бизнесът е изправен пред проблема с острия недостиг на кадри в редица професии.
"Очакванията на бизнеса в България са изключително позитивни. Практически имаме участие в този паричен съюз през валутния борд и обвързаността в миналото на българския лев с германската марка и към еврото. Без обаче да имаме съществените ползи, които един такъв паричен съюз дава. Най-сетне ще завършим тази пълноценна интеграция на България в европейското семейство" - това каза председателят УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев в специалния мултиплатформен проект на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото", който се излъчи на 6 октомври в ефира, уебсайтовете www.dnes.bg, www.bgonair.bg и социалните мрежи на телевизията.
Според него, след като станем част от първата валута в света, ние не заменяме наша парична единица и губейки суверенитет, а имаме наша обща валута. По думите на Радев е важно да си част от огромния пазар, в който основна валута е нашата парична единица – еврото. Той уточни пред водещата на предаването Калина Донкова, че доходите ни не зависят от това към каква организация сме се присъединили.
"Доходите ни зависят от икономическата активност, от производителността, от продуктивността на икономиката. България има висок дял на индустрия в брутния вътрешен продукт. Делът на услуги също не е нисък. Очакваме през по-добрия инвестиционен климат това да провокира инвестиции и работни места в сектори с по-висока добавена стойност. Ще има преструктуриране на икономиката", обясни председателят на УС на АИКБ и уточни, че служителите трябва да са висококвалифицирани.
България има най-интензивен ръст в увеличаване на възнагражденията, подчерта Радев и определи липсата на кадри като основен проблем. Според него част от проблема се корени в неблагоприятната демография. „В момента имаме около 2,2 млн. работещи служители в страната. Квалификацията е ключова. Поставили сме приоритет образование", завърши той.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) отчита спад на заетостта сред младите хора и нискоквалифицираните работници. Това показват и данните на НСИ за второто тримесечие на годината. "Предизвикателствата са в няколко основни посоки. Ако започнем с групата на икономическите предизвикателства, това е трендът на постоянен ръст на разходите за възнаграждения и труд, без директна връзка с производителността", коментира ръководителят "Човешки ресурси" на Kaufland България Анна Панчева. На второ място тя изтъкна демографските предизвикателства.
„Всички тенденции показват значителен недостиг в конкретни сектори и реална невъзможност на бизнеса да покрие нуждите си. Тази част е свързана с около 180 000 регистрирани безработни в момента, с безработица у нас, която е почти 2,5-3% под средната за Европа. За големите градове казва ясно, че няма безработни", обясни Панчева пред Bulgaria ON AIR.
Според нея третата група предизвикателства са географските, като допълни, че има региони, които се движат на различна скорост. По думите на Панчева при преминаването ни към Еврозоната ще се даде ход на по-голяма прозрачност и е позитивна посока.
„Нека си представим, че образованието и работодателите са двамата родители на онова, което ще се роди на изхода на образователната система. Те трябва да работят в синхрон, за да има добри резултати“, коментира ректорът на Икономическия университет - Варна проф. Евгени Станимиров в "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".
Зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет - София проф. инж. Лидия Гълъбова каза, че университетът има дългогодишни традиции по отношение на сътрудничество с индустрията. „Ние си партнираме с компании, както от България, така и със световноизвестни от почти всички сфери на индустрията", добави тя.
Според нея през последните няколко години има засилване на интереса от самия бизнес към образователните програми, които предлага Техническият университет в София. „Образованието с всеки изминал ден, по-специално висшето, задълбоча връзката между образование и бизнес организациите. Дефицитът на трудовия пазар е свързан със специфични липси на определени кадри. Това е свързано от една страна с отлива на кандидат-студентите през последните 10 години от специалности, свързани с инженерните науки“, това каза от своя страна ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова в Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".
Изкуственият интелект
"Пазарът става толкова динамичен с навлизането на изкуствения интелект", отбеляза и проф. Станимиров. "Изкуственият интелект промени динамиката. Тя е много по-бърза и трябва да търсим нови адекватни решения", съгласи се и проф. инж. Гълъбова. По думите на проф. Станимиров България се намира на последно място по иновационна активност в Европа. Той подчерта, че бюджетът трябва да се грижи за благосъстоянието на хората в държавата.
Повече от дискусията „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“ на Bulgaria ON AIR ще откриете на bgonair.bg.
Партньори на “Бъдещето: Пазарът на труда и еврото” са:
Технически университет – София, Икономически университет – Варна, Висше училище по телекомуникации и пощи, Kaufland България.
bloombergtv.bg
Университетите и бизнесът търсят общ език в ерата на изкуствения интелект
Синхронът между индустрията и образованието е гарант за успех, смятат проф. инж. Лидия Гълъбова и проф. Евгени Станимиров
Нека си представим, че образованието и работодателите са двамата родители на онова, което ще се роди на изхода на образователната система. Те трябва да работят в синхрон, за да има добри резултати. Това коментира ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров в специалния мулти-платформен проект на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".
Сътрудничество с индустрията
Зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет в София проф. инж. Лидия Гълъбова каза, че университетът има дългогодишни традиции по отношение на сътрудничество с индустрията. "Ние си партнираме с компании, както от България, така и със световноизвестни от почти всички сфери на индустрията", добави тя. Според нея през последните няколко години има засилване на интереса от самия бизнес към образователните програми, които предлага Техническия университет в София.
Ролята на изкуствения интелект
"Пазарът е толкова динамичен с навлизането на изкуствения интелект", отбеляза проф. Станимиров.
Проф. Гълъбова е на мнение, че за да се постигне успех, образованието и бизнесът трябва да работят в партньорство. "Изкуственият интелект промени динамиката. Тя е много по-бърза и трябва да търсим нови адекватни решения", посочи зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет в София.
Проф. Станимиров отбеляза, че изкуственият интелект използва милион повече знания от нас и не трябва да го възприемаме просто като технология.
Липсват ли инженери
"Колегите от индустрията масово се оплакват от недостиг на инженери. Българската образователна система е една от добрите в Европейския съюз (ЕС). Много от нашите студенти, които завършват, намират реализация извън България", каза проф. Гълъбова.
По думите на проф. Станимиров България се намира на последно място по иновационна активност в Европа. Той подчерта, че бюджетът трябва да се грижи за благосъстоянието на хората в държавата.
"В момента наблюдаваме засилен интерес на чуждестранни студенти в обучението в Техническия университет в София", заяви проф. Гълъбова.
bgonair.bg
Нека си представим, че образованието и работодателите са двамата родители на онова, което ще се роди на изхода на образователната система. Те трябва да работят в синхрон, за да има добри резултати. Това коментира ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров в специалния мулти-платформен проект на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".
Сътрудничество с индустрията
Зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет в София проф. инж. Лидия Гълъбова каза, че университетът има дългогодишни традиции по отношение на сътрудничество с индустрията. "Ние си партнираме с компании, както от България, така и със световноизвестни от почти всички сфери на индустрията", добави тя. Според нея през последните няколко години има засилване на интереса от самия бизнес към образователните програми, които предлага Техническия университет в София.
Ролята на изкуствения интелект
"Пазарът е толкова динамичен с навлизането на изкуствения интелект", отбеляза проф. Станимиров.
Проф. Гълъбова е на мнение, че за да се постигне успех, образованието и бизнесът трябва да работят в партньорство. "Изкуственият интелект промени динамиката. Тя е много по-бърза и трябва да търсим нови адекватни решения", посочи зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет в София.
Проф. Станимиров отбеляза, че изкуственият интелект използва милион повече знания от нас и не трябва да го възприемаме просто като технология.
Липсват ли инженери
"Колегите от индустрията масово се оплакват от недостиг на инженери. Българската образователна система е една от добрите в Европейския съюз (ЕС). Много от нашите студенти, които завършват, намират реализация извън България", каза проф. Гълъбова.
По думите на проф. Станимиров България се намира на последно място по иновационна активност в Европа. Той подчерта, че бюджетът трябва да се грижи за благосъстоянието на хората в държавата.
"В момента наблюдаваме засилен интерес на чуждестранни студенти в обучението в Техническия университет в София", заяви проф. Гълъбова.
bgonair.bg
Проф. Л. Гълъбова: Инвестициите в нови технологии предполагат инвестиции в нови умения
Необходима е цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал у нас, посочи зам.-ректорът по международна дейност и интеграция на ТУ – София
Пазарът на труда се променя с безпрецедентна скорост, движен от иновации, глобализация и новите нужди и очаквания на бизнеса. Днес повече от всякога създаването на устойчиви, гъвкави и вдъхновяващи кариери се превръща в основен приоритет на работодателите.
Специалното издание на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“ поставя акцент върху успешната кариера и ролята на работодателите в професионалното развитие на служителите. Изданието е посветено на компании, които не само се адаптират успешно към най-новите тенденции в HR индустрията, но и активно привличат млади таланти, като изграждат устойчив и силен работодателски имидж.
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова е един от лекторите в дискусията „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“, която ще се излъчи на 6 октомври, понеделник, от 19:15 часа в ефира, уебсайта и социалните мрежи на Bulgaria ON AIR. Пред Investor.bg проф. Гълъбова споделя мнение по горещи теми за българския трудов пазар.- Проф. Гълъбова, хроничният глад за кадри в България продължава да е голям проблем за бизнеса. В кои сектори недостигът е най-голям?
- От гледна точка на специалностите, в които ние обучаваме, осезаем недостиг на квалифицирани кадри се наблюдава в редица инженерни професии като електроника, автоматизация на производството, машиностроене, киберсигурност и др.
- Множество са причините за дефицит на кадри в България - демографски, образователни, мотивационни, пазарни. Какви са решенията срещу загубата на човешки капитал у нас? Доколко политиката на внос на кадри от трети страни може да реши проблема?
- За съжаление, загубата на човешки капитал е един от най-сериозните проблеми пред българската индустрия и икономика. През последните десетилетия страната ни загуби около два милиона от своето население на възраст между 20 и 50 години. Голяма част от тази хора са получили своето образование именно в България, но за съжаление, намират реализация извън страната. Привличането на висококвалифицирани кадри от чужбина е само една от мерките, които биха подпомогнали за частично решаване на проблема, но това само по себе си не би било достатъчно.
Необходима е цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал, която да е обвързана с други ключови стратегии като например стратегията за развитие на образованието и Националната иновационна стратегия за интелигентна специализация. Според мен трябва да се търсят решения на проблемите, довели до това голяма част от младите хора да изберат да работят в чужбина. Очевидно е, че екосистемата и социалната среда в България не са достатъчно привлекателни. Много дълго знанията, усилията и компетенциите в България бяха подценявани. В комбинация с редица социални проблеми това неизбежно доведе и кризата за кадри, на която сме свидетели.
- Кои са най-търсените професии и специалисти в България към момента и в близкото бъдеще?
- По отношение на сферата, в която обучава Технически университет – София, сред най-търсените са всички компютърни специалности, електроника, машиностроене, но също така и енергетика и по-специално ядрена енергетика.
Последните тенденции в технологичното развитие естествено засилиха интереса към различни съвременни специалности като Киберсигурност, Интелигентни системи и изкуствен интелект, Мехатроника, Анализ на данни, Автомобилна електроника, Интелигенти системи в индустрията, града и дома, Аерокосмическо инженерство и др.
Важно е да се отчете фактът, че специалности като Киберсигурност и интелигентни системи намират приложение в почти всички области на индустрията. Независимо от това класическите инженерни специалности като например ядрена енергетика, топлоенергетика, електроника, машиностроене и други също дават прекрасни възможности за реализация. Например завършващите ядрена енергетика имат гарантирана работа и отлично заплащане за следващите 30-40 години.
- Къде са дефицитите в образователната система при подготовката на кадри?
- Въпросът е, че освен знания и умения е необходимо у младите хора да се възпитат и изградят определени качества, които в момента у голяма част от тях липсват. Те са свързани преди всичко с отношението към работата и обучението, с разбирането, че успехите изискват усилия и постоянство, с уважението към останалите членове на обществото и с разбирането, че често животът поднася изненади, за които те трябва да са подготвени. Необходимо е да се изградят умения като критично мислене, съобразителност, адаптивност, отговорност и работа в екип.
- Какво е важно за работодателите в днешно време от гледна точка на обучението на кадрите?
- Още 1961 г. икономистът Теодор Шулц установява, че когато технологичното развитие изпреварва натрупването на нови знания и придобиването на нови умения, те се явяват ограничаващи фактори за постигане на икономическо развитие и растеж. Това означава, че когато в една по-слабо развита икономика се инвестира само в нови технологии и оборудване, а се пренебрегва образованието и развитието на нови умения у хората, тя не е в състояние да постигне очаквания икономически растеж.
Технологичното развитие в момента бележи поредния качествен скок, който ще доведе до преосмисляне и промяна в начина на работа. Затова голяма част от работодателите търсят кадри, които имат отношение към работа и желание за справяне с трудностите. Преди десетина години правихме проучване по отношение на човешкия капитал сред работодатели от три различни страни членки на ЕС. Един от много интересните резултати беше, че за редица от тях, много по-важни от дипломите са потенциалът за развитие и желанието за образование.
- Къде се къса връзката между търсене и предлагане на трудовия пазар у нас?
- Връзката е прекъсната преди много години. Недооценяването и ниските нива на работните заплати принудиха редица млади добре обучени хора да потърсят реализация в чужбина. Повечето от тях са високо ценени и предпочитани в редица икономически развити страни по света.
Друг, не по-маловажен, фактор е свързан със социалната среда и перспективите за развитие и възможностите за баланс между работа и личен живот. В последно време благодарение на системната работа в посока развитие на връзките с бизнеса в ТУ – София бяха създадени десетки лаборатории, финансирани от различни национални и международни компании. Създадени са съвместни програми за обучение. Има засилен интерес към ежегодно провежданите форуми „Дни на кариерата“ и „Стажове“. Там студентите срещат своите бъдещи работодатели, а те търсят най-добрите и подходящи кадри.
Необходима е сериозна промяна в цялостната екосистема. Равнищата на работните заплати са само един от факторите за задържане на кадрите у нас.
- При около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии в България, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Споделяте ли това твърдение?
- По-скоро не съм съгласна с подобни твърдения, но това е лично мнение. Прави ми впечатление, че редица работодатели срещат огромни затруднения при намиране на професионално подготвени кадри. От гледна точка на университета завършилите професионално образование обикновено са много добре подготвени и са отлични студенти.
- Очакванията са изкуственият интелект да замести голяма част от автоматизираните процеси и да трансформира трудовия пазар по света. Усеща ли се тази тенденция и в България, в кои сектори?
- Изкуственият интелект е един от съвременните инструменти, който позволява бърза обработка и анализ на големи масиви от данни. Той може да е полезен, ако бъде използват правилно и обратно да доведе до нежелани и неочаквани последици в случаите на неправилна употреба.
Именно и това е ролята на ТУ – София като образователна институция. Нашата задача е да обучим студентите на съвременните технологии, за да са подготвени в съответствие с динамично променящите се изисквания на пазара на труда. Същевременно те трябва да развият знания и умения да оценяват адекватно ситуацията и да знаят кога и как да използват даден инструмент – в случая изкуствения интелект. Той очевидно ще намери приложение във всички сектори, където се налага бърза обработка и анализ на големи масиви от данни.
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова преподава в Технически университет – София от 2003 г. досега по дисциплините Иновационен мениджмънт, Предприемачество, Индустриален мениджмънт и Мениджмънт на знанията. В периода 2010 г. – 2012 г. работи в Глазгоуския Каледонски университет, Обединено кралство, като постдокторант със стипендия на името на Мария Кюри (престижна индивидуална стипендия на ЕС). Специализирала е във Финландия, САЩ и Великобритания. Гост-преподавател е в Университет за приложни науки Куфщейн, Тирол, Австрия. Научните й интереси са в областта на интелектуалния капитал, технологичното предприемачество, иновационния мениджмънт и кръговата икономика. От 2024 г. досега е зам.-ректор по международна дейност и интеграция.
investor.bg
Пазарът на труда се променя с безпрецедентна скорост, движен от иновации, глобализация и новите нужди и очаквания на бизнеса. Днес повече от всякога създаването на устойчиви, гъвкави и вдъхновяващи кариери се превръща в основен приоритет на работодателите.
Специалното издание на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“ поставя акцент върху успешната кариера и ролята на работодателите в професионалното развитие на служителите. Изданието е посветено на компании, които не само се адаптират успешно към най-новите тенденции в HR индустрията, но и активно привличат млади таланти, като изграждат устойчив и силен работодателски имидж.
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова е един от лекторите в дискусията „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“, която ще се излъчи на 6 октомври, понеделник, от 19:15 часа в ефира, уебсайта и социалните мрежи на Bulgaria ON AIR. Пред Investor.bg проф. Гълъбова споделя мнение по горещи теми за българския трудов пазар.- Проф. Гълъбова, хроничният глад за кадри в България продължава да е голям проблем за бизнеса. В кои сектори недостигът е най-голям?
- От гледна точка на специалностите, в които ние обучаваме, осезаем недостиг на квалифицирани кадри се наблюдава в редица инженерни професии като електроника, автоматизация на производството, машиностроене, киберсигурност и др.
- Множество са причините за дефицит на кадри в България - демографски, образователни, мотивационни, пазарни. Какви са решенията срещу загубата на човешки капитал у нас? Доколко политиката на внос на кадри от трети страни може да реши проблема?
- За съжаление, загубата на човешки капитал е един от най-сериозните проблеми пред българската индустрия и икономика. През последните десетилетия страната ни загуби около два милиона от своето население на възраст между 20 и 50 години. Голяма част от тази хора са получили своето образование именно в България, но за съжаление, намират реализация извън страната. Привличането на висококвалифицирани кадри от чужбина е само една от мерките, които биха подпомогнали за частично решаване на проблема, но това само по себе си не би било достатъчно.
Необходима е цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал, която да е обвързана с други ключови стратегии като например стратегията за развитие на образованието и Националната иновационна стратегия за интелигентна специализация. Според мен трябва да се търсят решения на проблемите, довели до това голяма част от младите хора да изберат да работят в чужбина. Очевидно е, че екосистемата и социалната среда в България не са достатъчно привлекателни. Много дълго знанията, усилията и компетенциите в България бяха подценявани. В комбинация с редица социални проблеми това неизбежно доведе и кризата за кадри, на която сме свидетели.
- Кои са най-търсените професии и специалисти в България към момента и в близкото бъдеще?
- По отношение на сферата, в която обучава Технически университет – София, сред най-търсените са всички компютърни специалности, електроника, машиностроене, но също така и енергетика и по-специално ядрена енергетика.
Последните тенденции в технологичното развитие естествено засилиха интереса към различни съвременни специалности като Киберсигурност, Интелигентни системи и изкуствен интелект, Мехатроника, Анализ на данни, Автомобилна електроника, Интелигенти системи в индустрията, града и дома, Аерокосмическо инженерство и др.
Важно е да се отчете фактът, че специалности като Киберсигурност и интелигентни системи намират приложение в почти всички области на индустрията. Независимо от това класическите инженерни специалности като например ядрена енергетика, топлоенергетика, електроника, машиностроене и други също дават прекрасни възможности за реализация. Например завършващите ядрена енергетика имат гарантирана работа и отлично заплащане за следващите 30-40 години.
- Къде са дефицитите в образователната система при подготовката на кадри?
- Въпросът е, че освен знания и умения е необходимо у младите хора да се възпитат и изградят определени качества, които в момента у голяма част от тях липсват. Те са свързани преди всичко с отношението към работата и обучението, с разбирането, че успехите изискват усилия и постоянство, с уважението към останалите членове на обществото и с разбирането, че често животът поднася изненади, за които те трябва да са подготвени. Необходимо е да се изградят умения като критично мислене, съобразителност, адаптивност, отговорност и работа в екип.
- Какво е важно за работодателите в днешно време от гледна точка на обучението на кадрите?
- Още 1961 г. икономистът Теодор Шулц установява, че когато технологичното развитие изпреварва натрупването на нови знания и придобиването на нови умения, те се явяват ограничаващи фактори за постигане на икономическо развитие и растеж. Това означава, че когато в една по-слабо развита икономика се инвестира само в нови технологии и оборудване, а се пренебрегва образованието и развитието на нови умения у хората, тя не е в състояние да постигне очаквания икономически растеж.
Технологичното развитие в момента бележи поредния качествен скок, който ще доведе до преосмисляне и промяна в начина на работа. Затова голяма част от работодателите търсят кадри, които имат отношение към работа и желание за справяне с трудностите. Преди десетина години правихме проучване по отношение на човешкия капитал сред работодатели от три различни страни членки на ЕС. Един от много интересните резултати беше, че за редица от тях, много по-важни от дипломите са потенциалът за развитие и желанието за образование.
- Къде се къса връзката между търсене и предлагане на трудовия пазар у нас?
- Връзката е прекъсната преди много години. Недооценяването и ниските нива на работните заплати принудиха редица млади добре обучени хора да потърсят реализация в чужбина. Повечето от тях са високо ценени и предпочитани в редица икономически развити страни по света.
Друг, не по-маловажен, фактор е свързан със социалната среда и перспективите за развитие и възможностите за баланс между работа и личен живот. В последно време благодарение на системната работа в посока развитие на връзките с бизнеса в ТУ – София бяха създадени десетки лаборатории, финансирани от различни национални и международни компании. Създадени са съвместни програми за обучение. Има засилен интерес към ежегодно провежданите форуми „Дни на кариерата“ и „Стажове“. Там студентите срещат своите бъдещи работодатели, а те търсят най-добрите и подходящи кадри.
Необходима е сериозна промяна в цялостната екосистема. Равнищата на работните заплати са само един от факторите за задържане на кадрите у нас.
- При около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии в България, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Споделяте ли това твърдение?
- По-скоро не съм съгласна с подобни твърдения, но това е лично мнение. Прави ми впечатление, че редица работодатели срещат огромни затруднения при намиране на професионално подготвени кадри. От гледна точка на университета завършилите професионално образование обикновено са много добре подготвени и са отлични студенти.
- Очакванията са изкуственият интелект да замести голяма част от автоматизираните процеси и да трансформира трудовия пазар по света. Усеща ли се тази тенденция и в България, в кои сектори?
- Изкуственият интелект е един от съвременните инструменти, който позволява бърза обработка и анализ на големи масиви от данни. Той може да е полезен, ако бъде използват правилно и обратно да доведе до нежелани и неочаквани последици в случаите на неправилна употреба.
Именно и това е ролята на ТУ – София като образователна институция. Нашата задача е да обучим студентите на съвременните технологии, за да са подготвени в съответствие с динамично променящите се изисквания на пазара на труда. Същевременно те трябва да развият знания и умения да оценяват адекватно ситуацията и да знаят кога и как да използват даден инструмент – в случая изкуствения интелект. Той очевидно ще намери приложение във всички сектори, където се налага бърза обработка и анализ на големи масиви от данни.
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова преподава в Технически университет – София от 2003 г. досега по дисциплините Иновационен мениджмънт, Предприемачество, Индустриален мениджмънт и Мениджмънт на знанията. В периода 2010 г. – 2012 г. работи в Глазгоуския Каледонски университет, Обединено кралство, като постдокторант със стипендия на името на Мария Кюри (престижна индивидуална стипендия на ЕС). Специализирала е във Финландия, САЩ и Великобритания. Гост-преподавател е в Университет за приложни науки Куфщейн, Тирол, Австрия. Научните й интереси са в областта на интелектуалния капитал, технологичното предприемачество, иновационния мениджмънт и кръговата икономика. От 2024 г. досега е зам.-ректор по международна дейност и интеграция.
investor.bg
Ученици от Компютърната гимназия в Правец участват в международно изложение за дронове
Учениците от Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец към Техническия университет – София, участват в провеждащото се Международно техническо изложение – MachTech & Inter Drone Expo, в Inter Expo Center в столицата.
„Нашето училище беше специално поканено и се представихме със собствен щанд, на който показваме опита и дейностите си в областта на безпилотните летателни апарати и дроновете. Учениците достойно защитиха името на гимназията, като демонстрираха дрон симулатори, представиха етапите на проектиране и изграждане на нашата дрон арена“, споделя д-р инж. Венцислав Начев, преподавател и зам.-директор в НПГ по КТС – Правец. Той благодари за поканата, защото успяват да обменят ценен опит с компании и научни институти, работещи в сферата на военните и гражданските приложения на дроновете.
Инж. Начев уточнява, че на самостоятелен щанд десетокласникът Константин Найденов представя своя иновативен делта робот с изкуствен интелект, който привлича вниманието на експерти и посетители.
Учениците успяват да се докоснат до най-новите технологии – безпилотни летателни апарати и дронове, индустриални роботи, металорежещи машини с ЦПУ, иновативни продукти, автожири. Освен това по време на демонстрациите управляват дронове в реална среда с помощта на дрон арената.
Участващите в Изложението ученици са от създадения за първи път тази година кръжок по безпилотни летателни апарати. Общо 45 ученици участват в него. Те са разделени на три групи, като идеята на ръководството на гимназията е в дните на Изложението да дадат шанс на всички тях, както и на колегите на инж. Венцислав Начев да се срещнат отблизо с технологиите и да продължат да представят с гордост училището си.
Инж. Начев е категоричен, че е изключително полезно за учениците от професионалните гимназии в България да посещават подобни технически изложения, защото получават възможност на живо да се запознаят с новите постижения в технологиите, да се мотивират от иновациите и развитието на света. Още повече че по проекта за модернизиране на професионалното образование и обучение се предоставят достатъчно средства и в тази насока. Преподавателят споделя още, че всичко, което може да се види на подобно изложение, е интересно и много полезно не само за учениците, но и за техните учители. „Това, което може да се види, не се преподава и в университетите!“, коментира инж. Начев.
Освен групите от НПГ по КТС – Правец, в Inter Drone Expo се представят и ученици от Технологичното училище „Електронни системи“ към ТУ – София.
azbuki.bg